Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Сливница, 21.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК от Г.П.М. срещу Е.И.Л. за определяне на режим на лични контакти на ищеца с малолетното му дете А. Г.М..

В исковата молба е изложено, че страните са се намирали във фактическо съжителство, по време на което се е родил синът им – А. Г.М., ЕГН **********. Отразено е, че първоначално страните са живеели заедно, но след това между тях са се получили разногласия и са се разделили. Ищецът посочва, че през последните четири години ответницата живее в гр. Д., заедно с детето. Твърди, че са постигнали консенсус относно упражняването на родителските права върху детето и местоживеенето му и то е останало при ответницата. Ищецът заявява, че постоянно контактува с детето, интересува се от него и му превежда сума за гледане и издръжка. Счита, че контактите с детето му са ограничени от ответницата, която винаги присъства при срещите им, не разрешава детето да остава при ищеца с преспиване за повече дни, както и да остава при него през летния период. Ищецът изтъква, че ответницата ограничава контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия и те от своя страна също са лишени от възможността лично да контактуват с внука си. По този начин според ищеца той е лишен от пълноценната връзка със сина си и не може активно да участва в неговия живот при това отношение на ответницата. Ето защо ищецът моли съда да определи режим на лични контакти с детето. Претендира и направените по делото разноски.  

Ответницата също е предявила срещу ищеца искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК, с които иска на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. М., местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти и последният да бъде осъден за заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от предявяването на иска и издръжка за минал период една година назад от предявяването на иска по 300 лева месечно.

Ответницата твърди, че след раждането на детето бащата започнал да пие, не е бил адекватен да полага грижите за детето си, лъгал я е и не се е прибирал. Заявява че от както се е преместила да живее в гр. Д., отношенията помежду им не са се подобрили. Изтъква, че бащата не дава издръжка на детето. Посочвна, че същият е наркозависим. Тя твърди, че той не се е интересувал от сина си след окончателната им раздяла през 2016г. в продължение на 3 месеца. Ищцата разчита изцяло на емоционалната и финансова подкрепа на родителите си, при които живее в гр. А.. С течение на времето бащата започнал да проявява желание да се вижда със сина си, но продължавал да не заплаща никакви средства, за да помогне по някакъв начин с отглеждането му.

Ответницата заявява, че през 2017 г. с ищеца  отново опитали да оправят отношенията си като отишли заедно с детето на море, но според нея – неуспешно, защото през цялото време бащата бил пиян, агресивен, карал е в нетрезво състояние, които действия стресирали детето. Поради това, че детето живее изцяло с нея и е отгледано предимно от нея, то е силно привързано към нея и отказва срещите с бащата без присъствието й. Ответницата твърди, че бащата взимал детето винаги след отправяне на обиди и заплахи по неин адрес и само в тези случаи то е тръгвало с него без нейно присъствие. Отразено е в исковата молба, че детето изпадало в истерия, когато разбере че ще прекара време без майка си, а само с баща си, като то се вижда с него само поради страха от заплахите му, че ще нарани нея. Твърди, че родителите на ответника не са проявили желание да се виждат с внука си след фактическата раздяла на страните. Тя твърди, че насърчава срещите на детето с баща му, но то не проявява желание, тъй като най - вероятно не е готово да такава степен да комуникира с него. Ответницата излага, че е търсила начин да постигнат съгласие с ищеца  относно контактите с детето, но последния не желаел да разговаря с нея, тъй като си имал приятелка. Ответницата твърди, че ищецът не се грижи за нуждите на детето, при срещите им го оставя безнадзорно и не му обръща достатъчно внимание. Посочва, че от началото на 2019 г. ищецът е заплатил четири пъти издръжка –  три пъти в размер на 100 лв., и веднъж в размер на 200 лв. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени.

Всяка от страните е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 СК на съответно предявената срещу нея искова молба, в които са възпроизведени същите обстоятелства, както в насрещните искови молби.

В съдебно заседание ищецът Г.М. не оспорва упражняването на родителските права върху сина му А. М. да бъде предоставено на майката Е.Л.. Оспорва размерът на претендираната издръжка като претендира същият да е в минилния предвиден в закона, както и иска за издръжка за минало време. По отношение на определяне на режима на лични контакти на детето с него, бащата претендира да бъде определено да вижда и взима детето при себе си с преспиване. Счита, че това ще му позволи да общува пълноценно със сина си и да заздрави емоционалната връзка помежду им, тъй като на определените до момента срещи винаги присъства някой от домакинството на неговата майка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От удостоверение за раждане № 4120130340 , издадено въз основа на акт за раждане № 340 / 22.03.2013 г. от Столична община, район „Красна поляна” се установява, че малолетният А. Г.М. е роден на *** г. от родители Е.И.Л. и Г.П.М..

Видно от удостоверение изх. № 24 от 30.07.2019 г., издадено от „….” ЕООД е, че за периода от м.април 2019 г. до м. юни 2019 г. Г. П.М. е получил общ доход от 3 600 лева.

От удостоверение за раждане на Е.Л. и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ се установява, че бащата на ответницата е придобил правото на собственост върху апартамент, намиращ се в гр. Д., ул.“А. С.“ № ….., със застроена площ от 75,92 кв.м. и състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения.

Представена е служебна бележка № 40/26.08.2019 г. от ДГ „Р.“ – гр. Д.., в която е отразено, че детето А. Г.М. посещава детското заведение и е записан в книгата за подлежащи на задължително обучение, като таксата за присъствен ден при целодневно обучение е в размер на 1,50 за ден.

Съгласно удостоверение № 82/07.08.2019 г., издадено от „С. С..“ ООД, средномесечният доход получаван от ответницата Е.И.Л. за периода м. август 2018 г. – м. юли 2019 г. е в размер на около 943 лева.

Представени са операционни бележки  от които се установява, че бащата Г.М. е заплатил на детето А. М. чрез неговата майка Е.Л. издръжка в размер на 100 лева  - на 30.01.2019 г., в размер на 100 лева – на 08.04.2019 г., в размер на 200 лева – на 28.06.2019 г. и съобразно признанието на ответницата, съдържащо се в депозирания от нея писмен отговор - и в размер на 100 лева – на 14.05.2019 г.

Представен е лист за извършен на 07.12.2018 г. преглед на детето А. М., при който е изписана терапия – оптична корекция.

От представената справка – данни за осигуряване се установява, че за периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г. месечният осигурителен доход на ищеца е в размер на 1944, 60 лева.

Видно от удостоверение № 50 / 17.06.2020 г., издадено от „Доверие за здраве ….“ ООД е, че Г.П.М. е лекуван в програмата за лечение с метадон на дружеството в периода от 24.10.2012 г. до 20.02.2014 г.

Представено е и удостоверение № И – 5225 / 16.06.2020 г. от ВМА и епикризи, от които се установява, че в Г. П.М. е провел лечение в Клиниката по токсикология през 2014 и 2016 г. В епикризите като диагнози саопоставени неуточнена алергия, токсично въздействие на метадон, ангионевротичен оток, като минали заболявания фигурира зависимост към хероин в периода 2003 – 2010 година, като от 5 години (преди 2016 г.) е в метадонова програма.

От показанията на св. Е. Г. М. (майка на ищеца) се установява, че страните по делото са разделени от 2016 г. и от тогава детето А. живее и се отглежда от ответницата в гр. А. в жилище, където живеят и родителите й. Св. Митева посочва, че контактите на детето с бащата се осъществяват два пъти месечно, без преспиване, като ищецът ходи до дома на ответницата в гр. Д.. При един от случаите на среща помежду им ищецът е завел детето в гр. И., за да може св. М. и съпруга й да прекарат известно време с него. При друг случай семейството на свидетелката е прекарало време с А. и другото й внуче в търговски център в гр. София. Свидетелката заявява, че в случаите, при които е посещавала А. в дома му, винаги са присъствали родителите на ответницата или тя. Св. М. заявява, че в дома на ищеца има пригоден детски кът с легло, където има възможност сина му да остава за по-дълго време. Споделя, че когато А. е със семейството на баща си е спокоен и весел, но когато се чуват по телефона е сдържан. Св. М. твърди, че ответницата не позволява А. да прекарва по-дълги периоди от време с ищеца и с роднините му по бащина линия. Именно несъгласието на майката да позволи детето да е по-дълго с бащата, е било и причината през 2017 г. (след като вече са били разделени) ищецът да я вземе заедно с детето на море. Свидетелката посочва, че се е случволо ищецът да остава без работа, но за кратък период от време. Не знае той да е страдал от наркотична зависимост и да е бил член на метадонова програма.

По делото е разпитана и св. К.К. З. (майка на ответницата), която заявява, че след раздялата между страните ответницата и детето А. са продължили да живеят в нейния и на съпруга й апартамент, като детето се отглежда и издържа от дъщеря й. Св. З. посочва, че хигиенно-битовите условия в жилището са много добри за нормалното отглеждане на А.. Споделя, че след раздялата между страните ищецът е осъществявал контакти с детето всяка седмица, като го е посещавал в дома му в гр. Д. и в някои случаи е водел и своите родители и сестра си. Свидетелката посочва, че тя винаги е присъствала на тези срещи между бащата и детето. Свидетелката заявява, че детето не е оставало при баща си с преспиване. Посочва, че последният им контакт е бил на 30.12.2019 г., след което А. е бил много разстроен и отказва да се вижда с баща си, тъй като последния го е заплашил, че няма да го върне при майка му. Св. З. твърди, че ответницата не е възпрепятствала контактите между А. и баща му, дори насърчава детето за това, но агресивното поведение на последния, непрекъснато отправяните заплахи и обиди към майката, конфликтите, на които е присъствало в дома на баща си с настоящата му партньорка, са причината за нежеланието на детето да общува с него. Свидетелката посочва, че поради изпитвания от А. страх от баща му, дъщеря й не разрешава детето да преспива при него. Св. Захариева обяснява, че по време на съвместното съжителство на страните ищецът често е злоупотребявал с алкохол, а също така от намираща се в документите му епикриза е прочела, че страда от наркотична зависимост. Споделя, че ищецът не заплаща редовно издръжка на детето.

Съдът намира за достоверни показанията на св. М. и З. в частите относно обстоятелствата, че от фактическата раздяла между страните през 2016 г. майката полага непосредствените грижи за възпитанието и издръжката на А., в което е подпомагана от своите родители; че детето се отглежда в много добри условия; че бащата контактува с А., но без детето да остава при него с преспиване; че майката не позволява детето да прекарва по-дълго време с баща си, включително и да отиде с него на почивка; че в дома на бащата има условия  за пребиваване на детето; че ответникът не заплаща редовно издръжка на детето; че ответникът е страдал от наркотична зависимост и е провеждал лечение за преодоляването й. Досежно тези обстоятелства, съдът приема за достоверни свидетелските показания на св. Митева и Захариева, тъй като те се съдържат в показанията и на двете, базират се на непосредствените им впечатления от отношенията между страните и се подкрепят и от събраните писмени доказателства (в частност представените социални доклади, епикризи и операционни бележки). В останалите им части с оглед констатирани противоречия помежду им съдът възприема показанията на разпитаните свидетелки като повлияни от родствената им връзка в качеството им на майки на страните.

Представен е социален доклад от ДСП „Възраждане“ – гр. София, в който е отразено, че информацията, изложена в доклада е по данни на бащата Г.М.. В доклада е посочено, че детето А. живее с майката в гр. Д., която задоволява потребностите на детето от храна, облекло и принадлежности, свързани с развитието му, детето има личен лекар в гр. Д. и посещава предучилищна група. Отразено е, че контактите на бащата с детето са редки и ограничавани от майката, като общуването му с близки и роднини по бащина линия е осуетявано също от нея. Установено е, че ищецът Г.М. живее в жилище, собственост на родителите му, състоящо се от хол с кухня, спалня и санитарен възел. Жилището разполага с всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на дете, както и за задоволяване на хигиенно – битовите му потребности. Посочено е, че работното време на Г.М. е от понеделник до петък на осемчасов работен ден. Изтъкнато е, че ищецът е привързнан към детето и изразява желание да контактува с него, както и, че връзката дете родител е нарушена. От проведеното проучване на бащата е депозирано заключение, че ищецът има възможност да осигури и задоволи емоционалните и хигиенно – битови нужди на детето.

По делото е постъпил и социален доклад от ДСП – Сливница, в който е отразено, че детето А. е в добро общо здравословно състояние, развит е според нормите за възрастта. От раздялата между страните през 2016 г. детето се отглежда от майката. Тя живее в гр. Д. в жилище, собственост на родителите й, които й помагат в грижите за детето. Към момента на социалното проучване ответницата е работела като ръководител и социален работник в ЦНСТ – гр. Д. към „С. С.“ ООД. Детето посещава ДГ „Р.“ и е добре адаптирано към децата. Отразено е, че отношенията между родителите са влошени и конфликтите помежду им се отразяват негативно върху емоционалното състояние и поведението на детето. То отказва да контактува с бащата, като по данни от майката след последното посещение на детето при бащата на 30.12.2019 г., А.се е върнал стресиран и травмиран. Посочено е, че майката е консултирана, че е в интерес на детето да общува с двамата си родители. При социалното проучване е направен извод, че за А. не съществува риск в средата, в която се отглежда, като здравните и образователните му потребности са осигурени.

От обясненията на ответницата Е.Л., дадени по реда на чл.176, ал.1 ГПК се установява, че до 22.05.2020 г. тя е била назначена първоначално на длъжност социален асистент, а впоследствие на длъжност ръководител в ЦНСТ – гр. А., който е към ДА „Закрила на детето“ и Агенция „Социално подпомагане“. Ответницата посочва, че в процеса на работа си е сътрудничела с териториално компетентни Д „СП, включително и Д“СП“ – гр. Сливница.

Съдът кредитира представените социални доклади като компетентно изготвени, тъй като в тях в пълнота са изложени всички обстоятелства, които са възприели социалните служители във връзка с проучването на условията и възможностите, при които расте и се отглежда детето на страните. Доколкото при проучването на всеки един от родителите, социалните работници от териториално компетентната Д „СП“ са взели предвид преимуществено изнесените от всяка от страните данни, за съда няма основание за подлагане на социалните доклади под съмнение като необективни и тенденциозно депозирани. Освен това отразените в тях обстоятелства се подкрепят и от останалите събрани и проверени от съда писмени и гласни доказателства, съдържащи се както в свидетелските показания, така и в обясненията на ответницата, дадени по реда на чл.176, ал.1 ГПК.

Съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите писмени доказателства като неотносими към предмета на делото.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл. 4 и сл. от СК, не живеят заедно и доколкото липсва спор по въпроса за местоживеенето на детето им А. Г.М. и упражняването на родителските права, съдът намира, водейки се най-вече от интереса на детето, че упражняването на родителските права върху А. следва да бъде предоставено на ответницата, като местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес гр. А., Софийска област, ул.”А. Сл” № .. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според задължителната съдебна практика при решаване на въпроса за упражняването на родителските права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. По делото липсва спор, че от раждането на детето до постановяване на настоящето решение основни грижи за детето се полагат от майката, при която то живее. От приетите по делото писзмени и гласни доказателства се установява че майката има добри битови условия и подкрепяща среда от страна на нейните родители. Битовите условия и материалното благосъстояние на единия родител не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Освен липсата на спор по въпросите за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, настоящият съдебен състав приема, че тези критерии се покриват от ответницата Е.Л. като родител.

Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. В конкретния случай по тези въпроси е налице спор, като ищецът претендира да бъде постановено детето да остава да преспива при него и размерът на ежемесечната издръжка да бъде определен в минималния предвиден в разпоредбата на чл.142, ал. 2 СК. Доводите в подкрепа на исканията му са, че има желание да подърржа емоционална връзка със сина си, която е била нарушена поради ограничаването на контактите им от страна на ответницата, както и, че понастоящем очаква дете от съжителстващата с него жена и заплащането на издръжка в по-висок от минималния размер би го затруднило при осигуряването на средства за отглеждането на бъдещото дете.

Предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител и определяне на местоживеенето на детето при него, не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите с детето на другия родител, на когото трябва да се определи съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване на изградената помежду им лична и емоционална връзка, в каквато насока са и изразените от Д „СП“ – Сливница и Д „СП“ Възраждане – гр. София становища. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и спецификата на случая, намира за подходящ режим на лични контакти на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 часа до 18:00 часа (на съботния ден) и от 09:00 часа до 18:00 часа (на неделния ден) без преспиване, като бащата взема и връща детето от жилището, в което живее майката заедно с детето. Съдът намира, че така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата. За да определи именно такъв режим на лични контакти на ищеца с детето А. съдът отчита, че агресивното поведение на ищеца спрямо ответницата е допринесло за нежеланието на детето да контактува с него; че доказаната наркотична зависимост на ищеца в продължение на около 10 години се е отразила негативно въррху възпитателските му качества и отговорности като родител, независимо, че същият е положил усилия за преодоляването й; че не се установява да е плащал редовно ежемесечна издръжка от раздялата между страните през 2016 г. насам, без да има никакви данни обективно да е бил възпрепятстван да изпълнява родителския си дълг. Тези обстоятелства означават, че в отношението на бащата към детето се проектират негативите от конфликтните отношения с неговата майка, което не е в интерес на детето. Същевременно съдът оценява критично поведението на ответницата във връзка със създаването на пречки от нейна страна като родител, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния.

По предявения иск с правно основание чл.143, ал.1 СК съдът намира следното:

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен на 510 лева, съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г., а именно: нуждите на детето и възможностите на родителя.

И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. При решаването на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази от една страна нуждите му от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за него, а от друга страна и възможностите на родителите му да му осигурят такава издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация (чл. 142 и 143, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). Никоя от страните не е представила доказателства да има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също да е задължена да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). По делото е установено, че ищцата работи, и получава средномесечно възнаграждение в размер близо до средната работна заплата за страната, като няма данни да получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и да притежава недвижими имоти и МПС. Следва да се има предвид в тази насока и обстоятелството, че същата ще упражнява в бъдеще родителските права върху малолетното дете (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). По отношение на ответника по делото има данни за неговата трудова заетост и за осигурителния му доход, който е в размер на 1944, 60 лева. Не се събраха доказателства ответника да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.И двете страни по делото са в работоспособна възраст.

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 300 лева месечно. От последната с оглед възможностите си и обстоятелството, че е работоспособен, ответникът може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 200.00 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същата общо 300 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на сумата от 200.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ищцата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде заплащана, считано от датата на предявяване на иска - 03.09.2019 г., така както е поискано от ищцата с предявяване на иска. Искът за разликата до пълния предявен размер от 300 лева месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл.149 СК съдът намира следното:

По делото се събраха доказателства за началния момент на настъпилата между страните фактическа раздяла, а и в исковата молба е отразено, че тя е настъпила през месец март 2016 г. Това означава, че искът за издръжка за минало време е частично основателен за сумата от 160 лева месечно, и ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за минал период от 03.09.2018 г. до 02.09.2019 г. в общ размер на 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева за детето А., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 300 лева месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

На страните не следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК, какъвто предмет има настоящето дело. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права, в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз и в определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Ето защо на страните не следва да бъдат присъждани претендираните от тях разноски.

Независимо от горното, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница държавна такса съответна на присъдената издръжка в размер на 374,40 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК и държавна такса в размер на 76,80 лева по иска с правно основание чл.149 СК, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  върху А. Г.М., с ЕГН ********** на неговата майка и законен представител Е.И.Л., с ЕГН ********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата Г.П.М., с ЕГН ********** с детето: да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, от 09:00 ч. до 19:00 ч. в събота и от 09:00 ч. до 19:00 ч. в неделя, като го взима и връща от и на адреса, където е местоживеенето му - гр. А., ул. „А. С..” № ., вх.., ет.., ап...

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете А. Г.М., с ЕГН ********** на следния адрес ***.

ОСЪЖДА Г.П.М., с ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на сина си А. Г.М., с ЕГН ********** в размер на 200 лева чрез неговата майка и законен представител Е.И.Л., с ЕГН **********, считано от 03.09.2019 г., платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.143, ал.1 СК в останалата му част до пълния предявен размер от 300 лева.

ОСЪЖДА Г.П.М., с ЕГН ********** *** да заплати на сина си А. Г.М., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.И.Л., с ЕГН **********, издръжка за минал период от 03.09.2018 г. до 02.09.2019 г. в размер на 1920 лева (по 160 лева месечно), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК Г.П.М., с ЕГН ********** ***, да заплати на държавата, по сметка на  РС – гр. Сливница, в размер на 288 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК и държавна такса в размер на 76,80 лева по иска с правно основание чл.149 СК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: